интерпретатор

Речник на българския език

интерпрета̀тор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • ентерпретатор
  • ентерпретатур
  • ентерпритатор
  • ентерпритатур
  • ентирпретатор
  • ентирпретатур
  • ентирпритатор
  • ентирпритатур
  • интерпретатур
  • интерпритатор
  • интерпритатур
  • интирпретатор
  • интирпретатур
  • интирпритатор
  • интирпритатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-тер-п-ре-та-тор
непълен член ин-тер-п-ре-та-то-ра
пълен член ин-тер-п-ре-та-то-рът
мн.ч. ин-тер-п-ре-та-то-ри
членувано ин-тер-п-ре-та-то-ри-те
бройна форма ин-тер-п-ре-та-то-ри
звателна форма ин-тер-п-ре-та-то-ре