интерпелиране

Речник на българския език

интерпелиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-тер-пе-ли-ра-не
членувано ин-тер-пе-ли-ра-не-то
мн.ч. ин-тер-пе-ли-ра-ния
членувано ин-тер-пе-ли-ра-ни-я-та