интермитентен

Речник на българския език

интермитѐнтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

книж. Периодически прекъсващ.

Грешни изписвания (15)

  • ентерметентен
  • ентерметентин
  • ентермитентен
  • ентермитентин
  • ентирметентен
  • ентирметентин
  • ентирмитентен
  • ентирмитентин
  • интерметентен
  • интерметентин
  • интермитентин
  • интирметентен
  • интирметентин
  • интирмитентен
  • интирмитентин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ин-тер-ми-тен-тен
непълен член ин-тер-ми-тен-т-ния
пълен член ин-тер-ми-тен-т-ни-ят
ж. р. ин-тер-ми-тен-т-на
членувано ин-тер-ми-тен-т-на-та
ср. р. ин-тер-ми-тен-т-но
членувано ин-тер-ми-тен-т-но-то
мн. ч. ин-тер-ми-тен-т-ни
членувано ин-тер-ми-тен-т-ни-те