интермецо

Речник на българския език

интермецо съществително име, среден род (тип 62) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-тер-ме-цо
членувано ин-тер-ме-цо-то
мн.ч. ин-тер-ме-ци
членувано ин-тер-ме-ци-те