интелектуалец

Речник на българския език

интелектуа̀лец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. интелектуа̀лци, м. Човек, който се занимава с умствен, творчески труд.

Грешни изписвания (15)

  • интелектоалец
  • интелектоалиц
  • интелектуалиц
  • интеликтоалец
  • интеликтоалиц
  • интеликтуалец
  • интеликтуалиц
  • интилектоалец
  • интилектоалиц
  • интилектуалец
  • интилектуалиц
  • интиликтоалец
  • интиликтоалиц
  • интиликтуалец
  • интиликтуалиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-те-лек-ту-а-лец
непълен член ин-те-лек-ту-а-ле-ца
пълен член ин-те-лек-ту-а-ле-цът
мн.ч. ин-те-лек-ту-ал-ци
членувано ин-те-лек-ту-ал-ци-те
бройна форма ин-те-лек-ту-ал-ци
звателна форма ин-те-лек-ту-а-ле-цо