инструктиране

Речник на българския език

инструктѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • енстроктиране
  • енстроктирани
  • енстроктиръне
  • енстроктиръни
  • енструктиране
  • енструктирани
  • енструктиръне
  • енструктиръни
  • инстроктиране
  • инстроктирани
  • инстроктиръне
  • инстроктиръни
  • инструктирани
  • инструктиръне
  • инструктиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-с-т-рук-ти-ра-не
членувано ин-с-т-рук-ти-ра-не-то
мн.ч. ин-с-т-рук-ти-ра-ния
членувано ин-с-т-рук-ти-ра-ни-я-та