иносказателен

Речник на българския език

иносказа̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • иносказателин
  • иносказатилен
  • иносказатилин
  • иноскъзателен
  • иноскъзателин
  • иноскъзатилен
  • иноскъзатилин
  • инусказателен
  • инусказателин
  • инусказатилен
  • инусказатилин
  • инускъзателен
  • инускъзателин
  • инускъзатилен
  • инускъзатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. инос-ка-за-те-лен
непълен член инос-ка-за-тел-ния
пълен член инос-ка-за-тел-ни-ят
ж. р. инос-ка-за-тел-на
членувано инос-ка-за-тел-на-та
ср. р. инос-ка-за-тел-но
членувано инос-ка-за-тел-но-то
мн. ч. инос-ка-за-тел-ни
членувано инос-ка-за-тел-ни-те