инокула̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед. Спец. В медицината — изкуствено заразяване на опитни животни чрез впръскване на заразен материал в тях.
Грешни изписвания (23)
- иноколацеа
- иноколацеъ
- иноколацея
- иноколациа
- иноколациъ
- иноколация
- инокулацеа
- инокулацеъ
- инокулацея
- инокулациа
- инокулациъ
- инуколацеа
- инуколацеъ
- инуколацея
- инуколациа
- инуколациъ
- инуколация
- инукулацеа
- инукулацеъ
- инукулацея
- инукулациа
- инукулациъ
- инукулация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ино-ку-ла-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ино-ку-ла-ци-я-та | |
| мн.ч. | ино-ку-ла-ции | |
| членувано | ино-ку-ла-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |