инкримина̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. инкримина̀ции, ж. Спец.
1. В правото — обвиняване в престъпление.
2. Обявяване на нещо за престъпно. Инкриминация на книга. Инкриминация на филм.
1. В правото — обвиняване в престъпление.
2. Обявяване на нещо за престъпно. Инкриминация на книга. Инкриминация на филм.
Грешни изписвания (23)
- инкременацеа
- инкременацеъ
- инкременацея
- инкременациа
- инкременациъ
- инкременация
- инкреминацеа
- инкреминацеъ
- инкреминацея
- инкреминациа
- инкреминациъ
- инкреминация
- инкрименацеа
- инкрименацеъ
- инкрименацея
- инкрименациа
- инкрименациъ
- инкрименация
- инкриминацеа
- инкриминацеъ
- инкриминацея
- инкриминациа
- инкриминациъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ин-к-ри-ми-на-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ин-к-ри-ми-на-ци-я-та | |
| мн.ч. | ин-к-ри-ми-на-ции | |
| членувано | ин-к-ри-ми-на-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |