инконтиненция

Речник на българския език

инконтинѐнция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Неволно изпускане на урината, неспособност за волево задържане на урината. Дължи се на недостатъчност на сфинктерите на пикочния мехур. Различават се непълна и пълна, чиста и комбинирана инконтиненция.

Грешни изписвания (23)

  • инконтиненциъ
  • инконтененцеа
  • инконтененцеъ
  • инконтененцея
  • инконтененциа
  • инконтененциъ
  • инконтененция
  • инконтиненцеа
  • инконтиненцеъ
  • инконтиненцея
  • инконтиненциа
  • инкунтененцеа
  • инкунтененцеъ
  • инкунтененцея
  • инкунтененциа
  • инкунтененциъ
  • инкунтененция
  • инкунтиненцеа
  • инкунтиненцеъ
  • инкунтиненцея
  • инкунтиненциа
  • инкунтиненциъ
  • инкунтиненция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-кон-ти-нен-ция
членувано ин-кон-ти-нен-ци-я-та
мн.ч. ин-кон-ти-нен-ции
членувано ин-кон-ти-нен-ци-и-те
звателна форма