инклинация

Речник на българския език

инклина̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Наклоняване, отклоняване.

Грешни изписвания (11)

  • инклинациъ
  • инкленацеа
  • инкленацеъ
  • инкленацея
  • инкленациа
  • инкленациъ
  • инкленация
  • инклинацеа
  • инклинацеъ
  • инклинацея
  • инклинациа

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-к-ли-на-ция
членувано ин-к-ли-на-ци-я-та
мн.ч. ин-к-ли-на-ции
членувано ин-к-ли-на-ци-и-те
звателна форма