инициа̀торка
—
съществително име, женски род
(тип 41b)
Значение
мн. инициа̀торки, ж. Жена инициатор.
Грешни изписвания (15)
- инецеаторка
- инецеаторкъ
- инецеатурка
- инецеатуркъ
- инециаторка
- инециаторкъ
- инециатурка
- инециатуркъ
- иницеаторка
- иницеаторкъ
- иницеатурка
- иницеатуркъ
- инициаторкъ
- инициатурка
- инициатуркъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ини-ци-а-тор-ка | |
|---|---|---|
| членувано | ини-ци-а-тор-ка-та | |
| мн.ч. | ини-ци-а-тор-ки | |
| членувано | ини-ци-а-тор-ки-те | |
| звателна форма | ини-ци-а-тор-ке | |