инженер

Речник на българския език

инженѐр съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. инженѐри, м. Специалист с висше техническо образование. Строителен инженер. Машинен инженер.
прил. инженѐрен, инженѐрна, инженѐрно, мн. инженѐрни.

Грешни изписвания (3)

  • енженер
  • енжинер
  • инжинер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-же-нер
непълен член ин-же-не-ра
пълен член ин-же-не-рът
мн.ч. ин-же-не-ри
членувано ин-же-не-ри-те
бройна форма ин-же-не-ри
звателна форма ин-же-не-ре