инжекция

Речник на българския език

инжѐкция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. инжѐкции, ж.
1. Впръскване чрез спринцовка на течно лекарство в организма. Правя инжекция. Удрям инжекция. Бия инжекция. Бия си инжекции.
2. Разг. Спринцовка. Видях, че сестрата вади инжекцията.
3. Впръскване на разтвор в скала, стена и др. за заздравяване. Бетонова инжекция.
Финансова инжекция.Разг. Получаване на финансови средства в труден момент.

Грешни изписвания (5)

  • инжекцеа
  • инжекцеъ
  • инжекцея
  • инжекциа
  • инжекциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-жек-ция
членувано ин-жек-ци-я-та
мн.ч. ин-жек-ции
членувано ин-жек-ци-и-те
звателна форма