инду̀кция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед. Спец.
1. Възникване на едно явление под въздействието на друго.
2. В логиката — умозаключение, при което от частни истини се извеждат общи съждения.
3. Във физиката — възбуждане на електричество в проводник под влияние на друго тяло, заредено с електричество.
1. Възникване на едно явление под въздействието на друго.
2. В логиката — умозаключение, при което от частни истини се извеждат общи съждения.
3. Във физиката — възбуждане на електричество в проводник под влияние на друго тяло, заредено с електричество.
Грешни изписвания (5)
- индукцеа
- индукцеъ
- индукцея
- индукциа
- индукциъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ин-дук-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ин-дук-ци-я-та | |
| мн.ч. | ин-дук-ции | |
| членувано | ин-дук-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |