индуктѝвен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
индуктѝвна, индуктѝвно, мн. индуктѝвни, прил.
1. Който си служи с индукция (във 2 знач.).
2. Който е предизвикан от индукция (в 3 знач.).
1. Който си служи с индукция (във 2 знач.).
2. Който е предизвикан от индукция (в 3 знач.).
Синоними
Грешни изписвания (7)
- ендоктивен
- ендоктивин
- ендуктивен
- ендуктивин
- индоктивен
- индоктивин
- индуктивин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ин-дук-ти-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ин-дук-тив-ния | ||
| пълен член | ин-дук-тив-ни-ят | ||
| ж. р. | ин-дук-тив-на | ||
| членувано | ин-дук-тив-на-та | ||
| ср. р. | ин-дук-тив-но | ||
| членувано | ин-дук-тив-но-то | ||
| мн. ч. | ин-дук-тив-ни | ||
| членувано | ин-дук-тив-ни-те | ||