индивидуация

Речник на българския език

индивидуация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Характерното за даден индивид. У Лайбниц — същност, даваща конкретно индивидуално съществуване на всяко същество. У Юнг — процес на активизиране на индивидуалната същност, свързващ индивидуалното съзнание с колективното несъзнавано.

Грешни изписвания (1)

  • индивидуациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-ди-ви-ду-а-ция
членувано ин-ди-ви-ду-а-ци-я-та
мн.ч. ин-ди-ви-ду-а-ции
членувано ин-ди-ви-ду-а-ци-и-те
звателна форма