индивидуалистка

Речник на българския език

индивидуалѝстка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. индивидуалѝстки, ж. Жена индивидуалист.

Грешни изписвания (31)

  • индеведоалистка
  • индеведоалисткъ
  • индеведоълистка
  • индеведоълисткъ
  • индеведуалистка
  • индеведуалисткъ
  • индеведуълистка
  • индеведуълисткъ
  • индевидоалистка
  • индевидоалисткъ
  • индевидоълистка
  • индевидоълисткъ
  • индевидуалистка
  • индевидуалисткъ
  • индевидуълистка
  • индевидуълисткъ
  • индиведоалистка
  • индиведоалисткъ
  • индиведоълистка
  • индиведоълисткъ
  • индиведуалистка
  • индиведуалисткъ
  • индиведуълистка
  • индиведуълисткъ
  • индивидоалистка
  • индивидоалисткъ
  • индивидоълистка
  • индивидоълисткъ
  • индивидуалисткъ
  • индивидуълистка
  • индивидуълисткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-ди-ви-ду-а-лис-т-ка
членувано ин-ди-ви-ду-а-лис-т-ка-та
мн.ч. ин-ди-ви-ду-а-лис-т-ки
членувано ин-ди-ви-ду-а-лис-т-ки-те
звателна форма ин-ди-ви-ду-а-лис-т-ке