импровизиран

Речник на българския език

1. импровизѝран прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • емпровезиран
  • емпровезирън
  • емпровизиран
  • емпровизирън
  • емпрувезиран
  • емпрувезирън
  • емпрувизиран
  • емпрувизирън
  • импровезиран
  • импровезирън
  • импровизирън
  • импрувезиран
  • импрувезирън
  • импрувизиран
  • импрувизирън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. им-п-ро-ви-зи-ран
непълен член им-п-ро-ви-зи-ра-ния
пълен член им-п-ро-ви-зи-ра-ни-ят
ж. р. им-п-ро-ви-зи-ра-на
членувано им-п-ро-ви-зи-ра-на-та
ср. р. им-п-ро-ви-зи-ра-но
членувано им-п-ро-ви-зи-ра-но-то
мн. ч. им-п-ро-ви-зи-ра-ни
членувано им-п-ро-ви-зи-ра-ни-те

2. импровизиран — мин. страд. прич. м. р.

импровизиран е производна форма на импровизирам (мин. страд. прич. м. р.).