импрегнация

Речник на българския език

импрегна̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Напояване на тъкани със специални вещества, за да станат водонепромокаеми.
2. Напояване на дървесина с масла, смоли и др., за да стане устойчива на гъбички.

Грешни изписвания (11)

  • импрегнацеа
  • импрегнацеъ
  • импрегнацея
  • импрегнациа
  • импрегнациъ
  • импригнацеа
  • импригнацеъ
  • импригнацея
  • импригнациа
  • импригнациъ
  • импригнация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. им-п-рег-на-ция
членувано им-п-рег-на-ци-я-та
мн.ч. им-п-рег-на-ции
членувано им-п-рег-на-ци-и-те
звателна форма