импотѐнтен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
импотѐнтна, импотѐнтно, мн. импотѐнтни, прил.
1. Спец. В медицината — който страда от полово безсилие.
2. Прен. Който е безсилен в някакво отношение — като творец, специалист и др.
1. Спец. В медицината — който страда от полово безсилие.
2. Прен. Който е безсилен в някакво отношение — като творец, специалист и др.
Грешни изписвания (7)
- емпотентен
- емпотентин
- емпутентен
- емпутентин
- импотентин
- импутентен
- импутентин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | им-по-тен-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | им-по-тен-т-ния | ||
| пълен член | им-по-тен-т-ни-ят | ||
| ж. р. | им-по-тен-т-на | ||
| членувано | им-по-тен-т-на-та | ||
| ср. р. | им-по-тен-т-но | ||
| членувано | им-по-тен-т-но-то | ||
| мн. ч. | им-по-тен-т-ни | ||
| членувано | им-по-тен-т-ни-те | ||