импликация

Речник на българския език

имплика̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. имплика̀ции, ж.
1. Заместване, заплитане в нещо, вплитане.
2. Загатване, неизясняване напълно.

Грешни изписвания (11)

  • имплекацеа
  • имплекацеъ
  • имплекацея
  • имплекациа
  • имплекациъ
  • имплекация
  • импликацеа
  • импликацеъ
  • импликацея
  • импликациа
  • импликациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. им-п-ли-ка-ция
членувано им-п-ли-ка-ци-я-та
мн.ч. им-п-ли-ка-ции
членувано им-п-ли-ка-ци-и-те
звателна форма