имплантация

Речник на българския език

импланта̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. импланта̀ции, ж. Спец. В медицината — присаждане на клетки или тъкани от едно място на друго или на органи от един организъм на друг. Правят имплантация.

Грешни изписвания (11)

  • имплантацеа
  • имплантацеъ
  • имплантацея
  • имплантациа
  • имплантациъ
  • имплънтацеа
  • имплънтацеъ
  • имплънтацея
  • имплънтациа
  • имплънтациъ
  • имплънтация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. им-п-лан-та-ция
членувано им-п-лан-та-ци-я-та
мн.ч. им-п-лан-та-ции
членувано им-п-лан-та-ци-и-те
звателна форма