императрица

Речник на българския език

императрѝца съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • емператрица
  • емператрицъ
  • емперътрица
  • емперътрицъ
  • емпиратрица
  • емпиратрицъ
  • емпирътрица
  • емпирътрицъ
  • императрицъ
  • имперътрица
  • имперътрицъ
  • импиратрица
  • импиратрицъ
  • импирътрица
  • импирътрицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. им-пе-рат-ри-ца
членувано им-пе-рат-ри-ца-та
мн.ч. им-пе-рат-ри-ци
членувано им-пе-рат-ри-ци-те
звателна форма им-пе-рат-ри-це