имидж

Речник на българския език

ѝмидж — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Образ, който е създаден в обществото за отделен човек, група, институция, държава; репутация. Имам добър имидж. Подобрявам имиджа. Създавам имидж.

Грешни изписвания (2)

  • имедш
  • имидш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. имидж
непълен член ими-джа
пълен член ими-джът
мн.ч. ими-джи
членувано ими-джи-те
бройна форма ими-джа
звателна форма —

Връзки