имиграция

Речник на българския език

имигра̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Влизане и заселване в чужда страна.
2. Всички имигранти от една и съща страна. Българската имиграция в Германия.
прил. имиграцио̀нен, имиграцио̀нна, имиграцио̀нно, мн. имиграцио̀нни. Имиграционна служба.

Грешни изписвания (11)

  • имеграцеа
  • имеграцеъ
  • имеграцея
  • имеграциа
  • имеграциъ
  • имеграция
  • имиграцеа
  • имиграцеъ
  • имиграцея
  • имиграциа
  • имиграциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. имиг-ра-ция
членувано имиг-ра-ци-я-та
мн.ч. имиг-ра-ции
членувано имиг-ра-ци-и-те
звателна форма