именник

Речник на българския език

ѝменник — съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. ѝменници, м.
1. Лице в деня, когато е именният му ден. Днес си именник, трябва да черпиш.
2. Списък с имена, изготвен с някаква цел.

Грешни изписвания (7)

  • именек
  • именик
  • именнек
  • иминек
  • иминик
  • иминнек
  • иминник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. имен-ник
непълен член имен-ни-ка
пълен член имен-ни-кът
мн.ч. имен-ни-ци
членувано имен-ни-ци-те
бройна форма имен-ни-ци
звателна форма имен-ни-ко

Връзки