иманяр

Речник на българския език

иманя̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

иманя̀рят, иманя̀ря, мн. иманя̀ри, м. Човек, който се занимава с търсене на имане (във 2 знач.). Често иманярите разравят и увреждат археологически паметници.

Грешни изписвания (3)

  • еманяр
  • емъняр
  • имъняр

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. има-няр
непълен член има-ня-ря
пълен член има-ня-рят
мн.ч. има-ня-ри
членувано има-ня-ри-те
бройна форма има-ня-ри
звателна форма има-ня-рю