иконопочитание

Речник на българския език

иконопочитание съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ико-но-по-чи-та-ние
членувано ико-но-по-чи-та-ни-е-то
мн.ч. ико-но-по-чи-та-ния
членувано ико-но-по-чи-та-ни-я-та