иконописец

Речник на българския език

иконопѝсец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. иконопѝсци, м. Художник на иконопис; зограф.

Грешни изписвания (15)

  • еконописец
  • еконописиц
  • еконуписец
  • еконуписиц
  • екунописец
  • екунописиц
  • екунуписец
  • екунуписиц
  • иконописиц
  • иконуписец
  • иконуписиц
  • икунописец
  • икунописиц
  • икунуписец
  • икунуписиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ико-но-пи-сец
непълен член ико-но-пи-се-ца
пълен член ико-но-пи-се-цът
мн.ч. ико-но-пис-ци
членувано ико-но-пис-ци-те
бройна форма ико-но-пис-ци
звателна форма ико-но-пи-се-цо