иконография

Речник на българския език

иконогра̀фия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Система от правила в изобразителното изкуство за изобразяване на лица и сюжетни сцени в даден тип култура.
2. Метод в изкуствознанието за изследване на произведенията на изкуството чрез описание, тълкуване на символите и др.

Грешни изписвания (23)

  • иконографеа
  • иконографеъ
  • иконографея
  • иконографиа
  • иконографиъ
  • иконуграфеа
  • иконуграфеъ
  • иконуграфея
  • иконуграфиа
  • иконуграфиъ
  • иконуграфия
  • икунографеа
  • икунографеъ
  • икунографея
  • икунографиа
  • икунографиъ
  • икунография
  • икунуграфеа
  • икунуграфеъ
  • икунуграфея
  • икунуграфиа
  • икунуграфиъ
  • икунуграфия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ико-ног-ра-фия
членувано ико-ног-ра-фи-я-та
мн.ч. ико-ног-ра-фии
членувано ико-ног-ра-фи-и-те
звателна форма