изчерняне

Речник на българския език

изчерняне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • изчернъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-чер-ня-не
членувано из-чер-ня-не-то
мн.ч. из-чер-ня-ния
членувано из-чер-ня-ни-я-та