изциклен

Речник на българския език

1. изциклен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-цик-лен
непълен член из-цик-ле-ния
пълен член из-цик-ле-ни-ят
ж. р. из-цик-ле-на
членувано из-цик-ле-на-та
ср. р. из-цик-ле-но
членувано из-цик-ле-но-то
мн. ч. из-цик-ле-ни
членувано из-цик-ле-ни-те

2. изциклен — мин. страд. прич. м. р.

изциклен е производна форма на изцикля (мин. страд. прич. м. р.).