изцелител

Речник на българския език

изцелѝтел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езцелител
  • езцелитил
  • езцилител
  • езцилитил
  • изцелитил
  • изцилител
  • изцилитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-це-ли-тел
непълен член из-це-ли-те-ля
пълен член из-це-ли-те-лят
мн.ч. из-це-ли-те-ли
членувано из-це-ли-те-ли-те
бройна форма из-це-ли-те-ля
звателна форма