изхленчвам

Речник на българския език

изхлѐнчвам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езхленчвам
  • езхленчвъм
  • изхленчвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-х-лен-ч-вам из-х-лен-ч-ва-ме
2 лице из-х-лен-ч-ваш из-х-лен-ч-ва-те
3 лице из-х-лен-ч-ва из-х-лен-ч-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-х-лен-ч-вах из-х-лен-ч-вах-ме
2 лице из-х-лен-ч-ва из-х-лен-ч-вах-те
3 лице из-х-лен-ч-ва из-х-лен-ч-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-х-лен-ч-вах из-х-лен-ч-вах-ме
2 лице из-х-лен-ч-ва-ше из-х-лен-ч-вах-те
3 лице из-х-лен-ч-ва-ше из-х-лен-ч-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхленчвал съм изхленчвала съм изхленчвало съм изхленчвали сме
2 лице изхленчвал си изхленчвала си изхленчвало си изхленчвали сте
3 лице изхленчвал е изхленчвала е изхленчвало е изхленчвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изхленчвал бях изхленчвала бях изхленчвало бяхме изхленчвали
2 лице беше изхленчвал беше изхленчвала беше изхленчвало бяхте изхленчвали
3 лице беше изхленчвал беше изхленчвала беше изхленчвало бяха изхленчвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изхленчвам ще изхленчваме
2 лице ще изхленчваш ще изхленчвате
3 лице ще изхленчва ще изхленчват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изхленчвал ще съм изхленчвала ще съм изхленчвало ще сме изхленчвали
2 лице ще си изхленчвал ще си изхленчвала ще си изхленчвало ще сте изхленчвали
3 лице ще е изхленчвал ще е изхленчвала ще е изхленчвало ще са изхленчвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изхленчвам щяхме да изхленчваме
2 лице щеше да изхленчваш щяхте да изхленчвате
3 лице щеше да изхленчва щяха да изхленчват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изхленчвал щях да съм изхленчвала щях да съм изхленчвало щяхме да сме изхленчвали
2 лице щеше да си изхленчвал щеше да си изхленчвала щеше да си изхленчвало щяхте да сте изхленчвали
3 лице щеше да е изхленчвал щеше да е изхленчвала щеше да е изхленчвало щяха да са изхленчвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхленчвал съм изхленчвала съм изхленчвало съм изхленчвали сме
2 лице изхленчвал си изхленчвала си изхленчвало си изхленчвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхленчвал съм изхленчвала съм изхленчвало съм изхленчвали сме
2 лице изхленчвал си изхленчвала си изхленчвало си изхленчвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изхленчвал била съм изхленчвала било съм изхленчвало били сме изхленчвали
2 лице бил си изхленчвал била си изхленчвала било си изхленчвало били сте изхленчвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изхленчвам щяла съм да изхленчвам щяло съм да изхленчвам щели сме да изхленчваме
2 лице щял си да изхленчваш щяла си да изхленчваш щяло си да изхленчваш щели сте да изхленчвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изхленчвал щяла съм да съм изхленчвала щяло съм да съм изхленчвало щели сме да сме изхленчвали
2 лице щял си да си изхленчвал щяла си да си изхленчвала щяло си да си изхленчвало щели сте да сте изхленчвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изхленчвал бих изхленчвала бих изхленчвало бихме изхленчвали
2 лице би изхленчвал би изхленчвала би изхленчвало бихте изхленчвали
3 лице би изхленчвал би изхленчвала би изхленчвало биха изхленчвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-х-лен-ч-вай из-х-лен-ч-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-х-лен-ч-вал
непълен член из-х-лен-ч-ва-лия
пълен член из-х-лен-ч-ва-ли-ят
женски род из-х-лен-ч-ва-ла
членувано из-х-лен-ч-ва-ла-та
среден род из-х-лен-ч-ва-ло
членувано из-х-лен-ч-ва-ло-то
множествено число из-х-лен-ч-ва-ли
членувано из-х-лен-ч-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-х-лен-ч-вал
женски род из-х-лен-ч-ва-ла
среден род из-х-лен-ч-ва-ло
множествено число из-х-лен-ч-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-х-лен-ч-ващ
непълен член из-х-лен-ч-ва-щия
пълен член из-х-лен-ч-ва-щи-ят
женски род из-х-лен-ч-ва-ща
членувано из-х-лен-ч-ва-ща-та
среден род из-х-лен-ч-ва-що
членувано из-х-лен-ч-ва-що-то
множествено число из-х-лен-ч-ва-щи
членувано из-х-лен-ч-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-х-лен-ч-вай-ки