изхитряне

Речник на българския език

изхитряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • изхитръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-хит-ря-не
членувано из-хит-ря-не-то
мн.ч. из-хит-ря-ния
членувано из-хит-ря-ни-я-та