изумяване

Речник на българския език

изумяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • изумъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. изу-мя-ва-не
членувано изу-мя-ва-не-то
мн.ч. изу-мя-ва-ния
членувано изу-мя-ва-ни-я-та