изтътряне

Речник на българския език

изтътряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изтътръне
  • истътръне
  • истътряне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-тът-ря-не
членувано из-тът-ря-не-то
мн.ч. из-тът-ря-ния
членувано из-тът-ря-ни-я-та