изтърсак

Речник на българския език

изтърса̀к съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. изтърса̀ци, м. Разг. Последното от няколко деца в семейството.

Грешни изписвания (7)

  • езтарсак
  • езтърсак
  • естарсак
  • естърсак
  • изтарсак
  • истарсак
  • истърсак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-тър-сак
непълен член из-тър-са-ка
пълен член из-тър-са-кът
мн.ч. из-тър-са-ци
членувано из-тър-са-ци-те
бройна форма из-тър-са-ци
звателна форма из-тър-са-ко