изтребителен

Речник на българския език

изтребѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • изтребителин
  • изтребитилен
  • изтребитилин
  • изтрибителен
  • изтрибителин
  • изтрибитилен
  • изтрибитилин
  • истребителен
  • истребителин
  • истребитилен
  • истребитилин
  • истрибителен
  • истрибителин
  • истрибитилен
  • истрибитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-т-ре-би-те-лен
непълен член из-т-ре-би-тел-ния
пълен член из-т-ре-би-тел-ни-ят
ж. р. из-т-ре-би-тел-на
членувано из-т-ре-би-тел-на-та
ср. р. из-т-ре-би-тел-но
членувано из-т-ре-би-тел-но-то
мн. ч. из-т-ре-би-тел-ни
членувано из-т-ре-би-тел-ни-те