изтребѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31)
Значение
изтребѝтелят, изтребѝтеля, мн. изтребѝтели, (два) изтребѝтеля, м.
1. Човек, който унищожава, изтребва. Човекът е изтребител на полезни животни.
2. Специален боен самолет за изтребване на авиация. Два изтребителя излетяха.
1. Човек, който унищожава, изтребва. Човекът е изтребител на полезни животни.
2. Специален боен самолет за изтребване на авиация. Два изтребителя излетяха.
Грешни изписвания (15)
- езтребител
- езтребитил
- езтрибител
- езтрибитил
- естребител
- естребитил
- естрибител
- естрибитил
- изтребитил
- изтрибител
- изтрибитил
- истребител
- истребитил
- истрибител
- истрибитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | из-т-ре-би-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | из-т-ре-би-те-ля | |
| пълен член | из-т-ре-би-те-лят | |
| мн.ч. | из-т-ре-би-те-ли | |
| членувано | из-т-ре-би-те-ли-те | |
| бройна форма | из-т-ре-би-те-ля | |
| звателна форма | — | |