изтезателка

Речник на българския език

изтезателка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • истезателка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-те-за-тел-ка
членувано из-те-за-тел-ка-та
мн.ч. из-те-за-тел-ки
членувано из-те-за-тел-ки-те
звателна форма из-те-за-тел-ке