изстъргвам

Речник на българския език

изстъ̀ргвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (5)

  • естъргвам
  • естъргвъм
  • изстъргвъм
  • истъргвам
  • истъргвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-стър-г-вам из-стър-г-ва-ме
2 лице из-стър-г-ваш из-стър-г-ва-те
3 лице из-стър-г-ва из-стър-г-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-стър-г-вах из-стър-г-вах-ме
2 лице из-стър-г-ва из-стър-г-вах-те
3 лице из-стър-г-ва из-стър-г-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-стър-г-вах из-стър-г-вах-ме
2 лице из-стър-г-ва-ше из-стър-г-вах-те
3 лице из-стър-г-ва-ше из-стър-г-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изстъргвал съм изстъргвала съм изстъргвало съм изстъргвали сме
2 лице изстъргвал си изстъргвала си изстъргвало си изстъргвали сте
3 лице изстъргвал е изстъргвала е изстъргвало е изстъргвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изстъргвал бях изстъргвала бях изстъргвало бяхме изстъргвали
2 лице беше изстъргвал беше изстъргвала беше изстъргвало бяхте изстъргвали
3 лице беше изстъргвал беше изстъргвала беше изстъргвало бяха изстъргвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изстъргвам ще изстъргваме
2 лице ще изстъргваш ще изстъргвате
3 лице ще изстъргва ще изстъргват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изстъргвал ще съм изстъргвала ще съм изстъргвало ще сме изстъргвали
2 лице ще си изстъргвал ще си изстъргвала ще си изстъргвало ще сте изстъргвали
3 лице ще е изстъргвал ще е изстъргвала ще е изстъргвало ще са изстъргвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изстъргвам щяхме да изстъргваме
2 лице щеше да изстъргваш щяхте да изстъргвате
3 лице щеше да изстъргва щяха да изстъргват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изстъргвал щях да съм изстъргвала щях да съм изстъргвало щяхме да сме изстъргвали
2 лице щеше да си изстъргвал щеше да си изстъргвала щеше да си изстъргвало щяхте да сте изстъргвали
3 лице щеше да е изстъргвал щеше да е изстъргвала щеше да е изстъргвало щяха да са изстъргвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изстъргвал съм изстъргвала съм изстъргвало съм изстъргвали сме
2 лице изстъргвал си изстъргвала си изстъргвало си изстъргвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изстъргвал съм изстъргвала съм изстъргвало съм изстъргвали сме
2 лице изстъргвал си изстъргвала си изстъргвало си изстъргвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изстъргвал била съм изстъргвала било съм изстъргвало били сме изстъргвали
2 лице бил си изстъргвал била си изстъргвала било си изстъргвало били сте изстъргвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изстъргвам щяла съм да изстъргвам щяло съм да изстъргвам щели сме да изстъргваме
2 лице щял си да изстъргваш щяла си да изстъргваш щяло си да изстъргваш щели сте да изстъргвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изстъргвал щяла съм да съм изстъргвала щяло съм да съм изстъргвало щели сме да сме изстъргвали
2 лице щял си да си изстъргвал щяла си да си изстъргвала щяло си да си изстъргвало щели сте да сте изстъргвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изстъргвал бих изстъргвала бих изстъргвало бихме изстъргвали
2 лице би изстъргвал би изстъргвала би изстъргвало бихте изстъргвали
3 лице би изстъргвал би изстъргвала би изстъргвало биха изстъргвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-стър-г-вай из-стър-г-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-стър-г-ван
непълен член из-стър-г-ва-ния
пълен член из-стър-г-ва-ни-ят
женски род из-стър-г-ва-на
членувано из-стър-г-ва-на-та
среден род из-стър-г-ва-но
членувано из-стър-г-ва-но-то
множествено число из-стър-г-ва-ни
членувано из-стър-г-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-стър-г-вал
непълен член из-стър-г-ва-лия
пълен член из-стър-г-ва-ли-ят
женски род из-стър-г-ва-ла
членувано из-стър-г-ва-ла-та
среден род из-стър-г-ва-ло
членувано из-стър-г-ва-ло-то
множествено число из-стър-г-ва-ли
членувано из-стър-г-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-стър-г-вал
женски род из-стър-г-ва-ла
среден род из-стър-г-ва-ло
множествено число из-стър-г-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-стър-г-ващ
непълен член из-стър-г-ва-щия
пълен член из-стър-г-ва-щи-ят
женски род из-стър-г-ва-ща
членувано из-стър-г-ва-ща-та
среден род из-стър-г-ва-що
членувано из-стър-г-ва-що-то
множествено число из-стър-г-ва-щи
членувано из-стър-г-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-стър-г-вай-ки