изстрелване

Речник на българския език

изстрѐлване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изстрелвъне
  • истрелване
  • истрелвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-стрел-ва-не
членувано из-стрел-ва-не-то
мн.ч. из-стрел-ва-ния
членувано из-стрел-ва-ни-я-та