изстинка

Речник на българския език

изстѝнка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Разг. Неразположение на организма, предизвикано от простудяване; настинка. Имам изстинка.

Грешни изписвания (5)

  • естинка
  • естинкъ
  • изстинкъ
  • истинка
  • истинкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-стин-ка
членувано из-стин-ка-та
мн.ч. из-стин-ки
членувано из-стин-ки-те
звателна форма