изсмукване

Речник на българския език

изсму̀кване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изсмуквъне
  • исмукване
  • исмуквъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-смук-ва-не
членувано из-смук-ва-не-то
мн.ч. из-смук-ва-ния
членувано из-смук-ва-ни-я-та