изсмукан

Речник на българския език

1. изсму̀кан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (5)

  • есмукан
  • есмукън
  • изсмукън
  • исмукан
  • исмукън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-сму-кан
непълен член из-сму-ка-ния
пълен член из-сму-ка-ни-ят
ж. р. из-сму-ка-на
членувано из-сму-ка-на-та
ср. р. из-сму-ка-но
членувано из-сму-ка-но-то
мн. ч. из-сму-ка-ни
членувано из-сму-ка-ни-те

2. изсмукан — мин. страд. прич. м. р.

изсмукан е производна форма на изсмуча (мин. страд. прич. м. р.).