изследвач

Речник на българския език

изследва̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. изследва̀чи, м. Човек, който се занимава с научни изследвания. Изследвач на българския език.

Грешни изписвания (5)

  • еследвач
  • еслидвач
  • изслидвач
  • иследвач
  • ислидвач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-след-вач
непълен член из-след-ва-ча
пълен член из-след-ва-чът
мн.ч. из-след-ва-чи
членувано из-след-ва-чи-те
бройна форма из-след-ва-чи
звателна форма из-след-ва-чо