изругавам

Речник на българския език

изруга̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

изруга̀ваш, несв. и изруга̀я, св. Изказвам ругатня.

Грешни изписвания (7)

  • езрогавам
  • езрогавъм
  • езругавам
  • езругавъм
  • изрогавам
  • изрогавъм
  • изругавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ру-га-вам из-ру-га-ва-ме
2 лице из-ру-га-ваш из-ру-га-ва-те
3 лице из-ру-га-ва из-ру-га-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ру-га-вах из-ру-га-вах-ме
2 лице из-ру-га-ва из-ру-га-вах-те
3 лице из-ру-га-ва из-ру-га-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ру-га-вах из-ру-га-вах-ме
2 лице из-ру-га-ва-ше из-ру-га-вах-те
3 лице из-ру-га-ва-ше из-ру-га-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изругавал съм изругавала съм изругавало съм изругавали сме
2 лице изругавал си изругавала си изругавало си изругавали сте
3 лице изругавал е изругавала е изругавало е изругавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изругавал бях изругавала бях изругавало бяхме изругавали
2 лице беше изругавал беше изругавала беше изругавало бяхте изругавали
3 лице беше изругавал беше изругавала беше изругавало бяха изругавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изругавам ще изругаваме
2 лице ще изругаваш ще изругавате
3 лице ще изругава ще изругават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изругавал ще съм изругавала ще съм изругавало ще сме изругавали
2 лице ще си изругавал ще си изругавала ще си изругавало ще сте изругавали
3 лице ще е изругавал ще е изругавала ще е изругавало ще са изругавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изругавам щяхме да изругаваме
2 лице щеше да изругаваш щяхте да изругавате
3 лице щеше да изругава щяха да изругават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изругавал щях да съм изругавала щях да съм изругавало щяхме да сме изругавали
2 лице щеше да си изругавал щеше да си изругавала щеше да си изругавало щяхте да сте изругавали
3 лице щеше да е изругавал щеше да е изругавала щеше да е изругавало щяха да са изругавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изругавал съм изругавала съм изругавало съм изругавали сме
2 лице изругавал си изругавала си изругавало си изругавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изругавал съм изругавала съм изругавало съм изругавали сме
2 лице изругавал си изругавала си изругавало си изругавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изругавал била съм изругавала било съм изругавало били сме изругавали
2 лице бил си изругавал била си изругавала било си изругавало били сте изругавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изругавам щяла съм да изругавам щяло съм да изругавам щели сме да изругаваме
2 лице щял си да изругаваш щяла си да изругаваш щяло си да изругаваш щели сте да изругавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изругавал щяла съм да съм изругавала щяло съм да съм изругавало щели сме да сме изругавали
2 лице щял си да си изругавал щяла си да си изругавала щяло си да си изругавало щели сте да сте изругавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изругавал бих изругавала бих изругавало бихме изругавали
2 лице би изругавал би изругавала би изругавало бихте изругавали
3 лице би изругавал би изругавала би изругавало биха изругавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ру-га-вай из-ру-га-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ру-га-вал
непълен член из-ру-га-ва-лия
пълен член из-ру-га-ва-ли-ят
женски род из-ру-га-ва-ла
членувано из-ру-га-ва-ла-та
среден род из-ру-га-ва-ло
членувано из-ру-га-ва-ло-то
множествено число из-ру-га-ва-ли
членувано из-ру-га-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ру-га-вал
женски род из-ру-га-ва-ла
среден род из-ру-га-ва-ло
множествено число из-ру-га-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ру-га-ващ
непълен член из-ру-га-ва-щия
пълен член из-ру-га-ва-щи-ят
женски род из-ру-га-ва-ща
членувано из-ру-га-ва-ща-та
среден род из-ру-га-ва-що
членувано из-ру-га-ва-що-то
множествено число из-ру-га-ва-щи
членувано из-ру-га-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-ру-га-вай-ки