изригване

Речник на българския език

изрѝгване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езригване
  • езригвани
  • езригвъне
  • езригвъни
  • изригвани
  • изригвъне
  • изригвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-риг-ва-не
членувано из-риг-ва-не-то
мн.ч. из-риг-ва-ния
членувано из-риг-ва-ни-я-та